Решихме да направим разузнавателно ходене в района на Стенето-Сухата река, където от 3 до 7 юли съвместно с казанлъчани и русенлии ще правим национална експедиция. На 25 май не много рано сутринта тръгнахме за Балкана. В Казанлък се събрахме с казънлъчани и тръгнахме към заслон „Орлово гнездо“, който бяхме решили да ни бъде изходен пункт. След кратко туткане в района на заслона тръгнахме към дерето на Сухата река. Първата ни задача беше да набележим място за лагер на националната експедиция. Втората ни задача беше да видим един от основните обекти за работа пещерата „Духало“, както и да обиколим района и намерим други обекти. С първата задача се справихме бързо - то няма чак такъв избор за лагери в Балкана. Харесахме района около бивша мадра.
След като изпълнихме първата задача, се заехме с втората. Пещерата „Духало“ се оказа близо до мястото на лагера. Огледахме е горе-долу, хапнахме и тръгнахме по баирите да търсим други дупки. Оказа се че има доста дупчици, цепчици, понорчета и други. Започнахме да ги маркираме и за нула време, без много зор се оказа че сме набелязали над 15 обекта за работа. Времето се опитваше да ни спре първо с дъжд, а после и с мъгла, но ний бяхме упорити и накрая му писна и пак изгря слънце. По някое време решихме че стига за днеска и почти по-мръкнало се прибрахме в заслона.
На другият ден след дългото сутрешно моткане и постоянното припиране на някои решихме да идем да покопаем някоя дупка и „Духалото“. Основното копане беше в „Духалото“ - отвътре и отвънка. Една бригада отиде да копа в едно дупче, но бързо се върна след като се окало че след 1 метър дупчето задънва здраво. Някъде след обяд си тръгнахме за заслона и оттам по къщята.

Повече снимки тук -  https://plus.google.com/photos/118261646670580189880/albums/5882675945769597953

Излезна нова статия в руското списание Ruthenica, касаеща българските стигобионтни гастроподи. Неин автор е д-р Дилян Георгиев, член на СК"Саламандър". Може да я свалите от сайта на списанието: http://www.ruthenica.com/documents/vol23_Georgiev_59-67.pdf

Три от видовете са именувани на хора допринесли за тяхното събиране или направо събрали ги. Единия през 1996 от Блеки! Другите са на членовете на спелеоклуб Саламандър - Стара Загора: Таньо Марков, Слави Колев и Станимир Стоянов!

Решихме да направим поредния опит да достигнем дупката която се намира по средата на входния отвес в „Мъгливият сняг“. Събрахме се лека междоклубна група - Таньо и Станислав от Стара Загора, Мирослава от ПК„Хелектит“ и Вихрена от ПКСУ„София“ която се моташе из Стара Загора.
Почти без жертви успяхме да се справим с опитите на работници и тежка пътно-строителна техника в Елено-Твърдишкия проход да се сблъскат в нас. Тръгвайки по черния път се оказа - че са много черни пътища и използвайки научно-приложния метод „май тоя беше, е да ти *** майката не е тоя“, след време успяхме да нацелим правилния. Мирослава се опитваше да укроти търкалящия се багаж из Уазката, но след като разбра че единственото което постига е и тя да се търкаля се отказа.
Разхвърлихме багажа по поляната, хапнахме и взехме да се подготвяме да се обличаме за дупката. Решихме днес да е само туристическа обиколка из „Мъгливият сняг“, а утре да се мъчим да стигнем дупката в отвеса. Оказа се, че добри хорица са направили нова ограда около входа и то доста добра. Екипирането мина почти без проблеми. Спита в началото на камбаната който забихме при първото влизане преди 16 години и 11 месеца, и който търпим и сменяме от 16 години 10 месеца и 3 седмици, реши че е време да ни възнагради търпението - Станислав завивайки планката скъса болта(като екипирате с това момче му давайте къси и неудобни ключове). Оказа се, че някой добър човечец е предвидил, че Станислав ще екипира и скъса в точно този спит болта, и беше набил нов спит малко по-нагоре в дясно.
Оставих младежите да се шляят из дупката и тръгнах да излизам. Както си излизах и... видях една бая голяма дупка в средата на първия отвес. Или бяха обновили Матрицата и добавили нови неща, или нещо се беше отворило само, или съм вече доста изкукал и съм го забравил, или нещо друго. Пробвах да го достигна, но въжето ме спираше и реших друг път да се мъчим.
На другият ден след дългото сутрешно мотане тръгнахме да изпълняваме основната цел на идването ни. След няколко часа мъки, основно на Станислав, дупката все още беше недостижима и продължаваше де ни се присмива. Някой ден, някой ден или нощ ще те стигнем и ....
Събрахме си багажа от поляната и си тръгнахме. В Стара Загора като истински кавалери захвърлихме софиянките в мръкналото на магистрала да си ходят на стоп.

След две седмици проверихме дупката в първия отвес и се оказа че няма нищо, може би ако се поработи малко може да излезе нещо, но....

Спомените на Мирослава за приключението.

Снимки: Вихрена Нинова

На 20.01.2013 се проведе изпита на курсистите, които изкараха курса за "ПЕЩЕРНЯК" през 2012.

Общо 6 човека преминаха успешно изпита и вече официално са пещерняци.

Това са:

Станислав Дюлгеров

Венелина Танчева

Мирослав Бекяров

Йоана Василева

Железко Желязков

Светлозар Димитров

Честито с пожелания да ходят без инциденти дълги години по пещерите :)))