Обучение, електронни методи за картиране на пещери
Но от 31 март до 3 април въжетата заменихме с кабели, а карабинерите с таблети и лазерни рулетки. Вместо да връзваме възли, мерихме колко е голяма туристическата столова.
Тези и други дейности бяха част от курса по електронно картиране на пещери, организиран от Асоциация на спелеоклубовете в София по проект „Невидимото богатство на подземния свят“. В обучението участваха 14 пещерняци от 11 клуба от цялата страна: ПКСУ София, ПК Черни връх – София, СПК Академик – София, ПК Стринава – Дряново, ПК Пълдин – Пловдив, ПК Искър – София, СК Саламандър – Стара Загора, ПК Хеликтит – София, ПК Варна, ПК Мездра, ПК Приста – Русе. За техните знания се грижеха 3-ма инструктори.
Целта на курса беше да се популяризират някои по-модерни методи за картиране с таблет, лазерна рулетка и компютър. Популяризира се и екологията, тъй като не успяхме да унищожим нито един лист хартия.
Заниманията бяха в х. Бачо Киро, с няколко учебни картирания в пещерите Андъка и Бачо Киро. Основно наблегнахме на картирането в пещера с програмата Topodroid и рулетка DistoX. Последва сглобяване на различни карти с Therion: двуизмерни карти с хоризонтален план и вертикален разрез, 3D модели, нанасянето на една или няколко пещери в модел на терена, статистика за пещерите и др.
Александър Стоев от ПК Пълдин показа и разработената от клуба им програма за картиране CaveSurvey.
Програмата беше доста натоварена, а разбира се не мина и без технически проблеми. С техниката, която бяхме събрали, можеше да отворим малък компютърен клуб. За пореден път се потвърди правилото, че рестартирането оправя всичко, а ако дори и то не помогне, в краен случай се четат инструкциите. Имаше и случаи на „нещо стана, не знам какво натиснах…“.
Въпреки стандартните технически несгоди, участниците бяха ентусиазирани и картирането лека полека набра скорост. Погледите станаха по-уверени, грешките по-малко, и в края на курса успяхме да сглобим няколко карти на привходните части на Андъка и Бачо Киро.
Стандартно картирането на пещери е бавен, труден и сложен процес. С навлизането на електронното картиране значително се подобрява точността при вземане и обработка на данни, улеснява се процеса за изготвяне на електронна карта на пещера. А самата карта е единствения източник на информация за характеристиките на дадена пещера като дължина, дълбочина, къде какви специфични пасажи има.
Надяваме се новопридобитите знания и умения да се използват пълноценно от преминалите обучителния курс, да спомогнат за по-точното изготвяне на пещерни карти и да допринесат за разпространение на електронните методи на картиране у нас.
